Волгин: Партиите са като „приюти на некадърници“ и вече мислят за следващите избори
Петър Волгин попиля политическите партии у нас.
Ето какъв коментар направи известният публицист:
„ Погледнете на партиите и на руините към тях; обезцветен партиен живот, прокудена от него идейност, затрито възприятие на социална отговорност и безнадеждно погубен персонален позор! От школи на политическо образование за втълпяване на цивилен добродетели, за издигане на любовта към труд и рационализиране, към жертва и мъжество, партиите са превърнати в приюти на некадърници, в убежища на авантюристи, в разсадници на егоизма, буйствата и пороците, в места за поощрение на мързела и злоезичието, на коварството и користта. "
Все едно е писано през днешния ден, нали? Само дето не е. Това е част от текст, оповестен преди близо цялостен век и по-точно на 14 юни 1931 година Цитирам манифеста, с който се афишира основаването на кръга „ Звено ". Става дума за организацията, която три години по-късно дружно с Военния съюз ще извършат единствения анемичен прелом в българската история. Превратът на 19 май 1934 година напълно закономерно не среща никаква опозиция. Неспирните боричкания на тогавашните партии, гръмките обещания за национално благоденствие, които в никакъв случай не се реализират, неспирният поток от клиширани слова - всичко това по този начин е писнало на елементарните хора, че те надали не с наслада одобряват новината, че деветнайсетомайците са взели властта и с един внезапен шут са запратили обичайните партии на бунището.
Вярно е, че историята не се повтаря, а и да го прави от време на време, това нормално става под формата на фарс, както тъкмо е отбелязал Карл Маркс. И въпреки всичко, напълно естествено е, когато гледаме сцените от последните дни в Народното събрание, а и като имаме поради въобще какво съставлява партийният живот през днешния ден, да не си напомним точно събитията в България от началото на 30-те години на предишния век. Почти всички днешни партии не престават да бъдат приюти на некадърници и убежища на авантюристи. И няма никакво значение, че едните биват определяни като „ статукво ", а другите като „ смяна ". Става дума за структури от един и същи вид, които прелестно въплъщават фразата, съгласно която за каквото и да ви приказват, става дума за пари.
Тези, които няколко месеца се упражняваха да ръководят страната, с какво са по-добри от предходните? С нищо, несъмнено. Просто са малко по-лустросани. Но даже и тежкият грим не може да скрие неналичието на подготвеност и безпричинно високото самочувствие. И е напълно естествено, че парадиращите с думата „ смяна " изгубиха изборите. Също толкоз обикновено беше да паднат от власт. И е доста смешно, когато в този момент изясняват какъв брой незаслужено ги били свалили. Истината е, че никакви могъщи конспиратори не са ги сваляли, сами се провалиха, поради личната си несръчност.
Изглежда обаче, че никакви поучения не са си извлекли тези, а и редица други политици от случилото се през тази година. Припомнете си защо говореха множеството партийни водачи при откриването на новото Народно заседание и ще видите, че последното, което ги интересува, са ползите на естествените българи. Слушахме по комсомолски разчувствани оратори да ни изясняват по какъв начин надали не слънцето няма да изгрее, в случай че не пратим оръжие на Украйна. Имаше нескончаем поток от заклинания какви непоколебими евроатлантици са говорещите. Изглеждаше по този начин, като че ли множеството от излезлите на естрада желаеха да бъдат видяни не от сънародниците си, а от една друга публика - тази, която обитава в амбасадите.
Вярно, фактът, че ръководителят на новия парламент беше определен едвам на третия ден не е някаква особена драма. Най-малкото тъй като и преди се е случвало, а и няма по какъв начин Народното събрание да остане без ръководител. Има нещо друго, което е доста по-съществено. Народните представители, с някои изключения, несъмнено, сякаш мислят за всичко друго, единствено не и за ползите на избралите ги хора. Очевидно е, че към този момент си показват идващите предварителни избори и, надлежно, пресмятат постъпките и речите си в тази посока. Да, няма да се уморя да дублирам, че нищо ужасно няма в постоянно провеждащите се избори. Страшното идва, когато ги няма въобще. И въпреки всичко е добре, ако по време на предизборните акции чуваме и смислени послания, а не до болежка втръсналите политически правилни заклинания.
cross.bg
Ето какъв коментар направи известният публицист:
„ Погледнете на партиите и на руините към тях; обезцветен партиен живот, прокудена от него идейност, затрито възприятие на социална отговорност и безнадеждно погубен персонален позор! От школи на политическо образование за втълпяване на цивилен добродетели, за издигане на любовта към труд и рационализиране, към жертва и мъжество, партиите са превърнати в приюти на некадърници, в убежища на авантюристи, в разсадници на егоизма, буйствата и пороците, в места за поощрение на мързела и злоезичието, на коварството и користта. "
Все едно е писано през днешния ден, нали? Само дето не е. Това е част от текст, оповестен преди близо цялостен век и по-точно на 14 юни 1931 година Цитирам манифеста, с който се афишира основаването на кръга „ Звено ". Става дума за организацията, която три години по-късно дружно с Военния съюз ще извършат единствения анемичен прелом в българската история. Превратът на 19 май 1934 година напълно закономерно не среща никаква опозиция. Неспирните боричкания на тогавашните партии, гръмките обещания за национално благоденствие, които в никакъв случай не се реализират, неспирният поток от клиширани слова - всичко това по този начин е писнало на елементарните хора, че те надали не с наслада одобряват новината, че деветнайсетомайците са взели властта и с един внезапен шут са запратили обичайните партии на бунището.
Вярно е, че историята не се повтаря, а и да го прави от време на време, това нормално става под формата на фарс, както тъкмо е отбелязал Карл Маркс. И въпреки всичко, напълно естествено е, когато гледаме сцените от последните дни в Народното събрание, а и като имаме поради въобще какво съставлява партийният живот през днешния ден, да не си напомним точно събитията в България от началото на 30-те години на предишния век. Почти всички днешни партии не престават да бъдат приюти на некадърници и убежища на авантюристи. И няма никакво значение, че едните биват определяни като „ статукво ", а другите като „ смяна ". Става дума за структури от един и същи вид, които прелестно въплъщават фразата, съгласно която за каквото и да ви приказват, става дума за пари.
Тези, които няколко месеца се упражняваха да ръководят страната, с какво са по-добри от предходните? С нищо, несъмнено. Просто са малко по-лустросани. Но даже и тежкият грим не може да скрие неналичието на подготвеност и безпричинно високото самочувствие. И е напълно естествено, че парадиращите с думата „ смяна " изгубиха изборите. Също толкоз обикновено беше да паднат от власт. И е доста смешно, когато в този момент изясняват какъв брой незаслужено ги били свалили. Истината е, че никакви могъщи конспиратори не са ги сваляли, сами се провалиха, поради личната си несръчност.
Изглежда обаче, че никакви поучения не са си извлекли тези, а и редица други политици от случилото се през тази година. Припомнете си защо говореха множеството партийни водачи при откриването на новото Народно заседание и ще видите, че последното, което ги интересува, са ползите на естествените българи. Слушахме по комсомолски разчувствани оратори да ни изясняват по какъв начин надали не слънцето няма да изгрее, в случай че не пратим оръжие на Украйна. Имаше нескончаем поток от заклинания какви непоколебими евроатлантици са говорещите. Изглеждаше по този начин, като че ли множеството от излезлите на естрада желаеха да бъдат видяни не от сънародниците си, а от една друга публика - тази, която обитава в амбасадите.
Вярно, фактът, че ръководителят на новия парламент беше определен едвам на третия ден не е някаква особена драма. Най-малкото тъй като и преди се е случвало, а и няма по какъв начин Народното събрание да остане без ръководител. Има нещо друго, което е доста по-съществено. Народните представители, с някои изключения, несъмнено, сякаш мислят за всичко друго, единствено не и за ползите на избралите ги хора. Очевидно е, че към този момент си показват идващите предварителни избори и, надлежно, пресмятат постъпките и речите си в тази посока. Да, няма да се уморя да дублирам, че нищо ужасно няма в постоянно провеждащите се избори. Страшното идва, когато ги няма въобще. И въпреки всичко е добре, ако по време на предизборните акции чуваме и смислени послания, а не до болежка втръсналите политически правилни заклинания.
cross.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ